Не знам дали просто моите родители бяха много стриктни с мен или какво, но забелязвам, че с всяка изминала година децата в училище драстично затъпяват. Тези наблюдения ги имам, защото майка ми е учителка от около 30 години, в едно и също училище. Навремето, ако майка ми е имала проблеми с ученици е било един-двама на клас, а сега един-двама са само добрите ученици.

  Когато аз бях ученик, до 8-ми клас нямах смартфон, въпреки че от вече 3-4 години се беше популяризирало това да имаш такъв. Според майка ми на мен просто не ми трябваше такова устройство, защото щяло да ме разсейва, но честно да ви кажа със или без телефон, аз така или иначе намирах какво да правя по време на час, което не беше свързано с учене, или поне не и директно. Имам СДВХ и аутизъм, и един начин, по който се съсредоточавах в час беше като рисувах, и понеже учителките ми явно нямаха и грам представа как се държи едно невронетипично дете, те си мислиха, че аз го правех нарочно, за да ги дразня един вид. Неколкократно съм казвал на учителите ми, че това ми помага да слушам по- добре и въпреки, че всеки път, в който се опитваха да ме хванат, че не слушам, аз винаги отговарях правилно на въпросите им, и те пак не бяха доволни. Сега, да не казвам голяма дума, ама...само ще кажа, че учителите ми в Първа Езикова Гимназия (най- елитната езикова гимназия във Варна) бяха най- малоумните твари. От 5-те години, в които учих в това проклето училище съм имал максимум 5 учители, които се виждаше, че обичат работата си и искат да ни научат на нещо, а не просто да ни унижават и да говорят простотии цял час. А например в училището, в което учих от 1-ви до 7-ми клас почти всички учители бяха много добри и беше рядкост някой учител да ни е създавал големи проблеми.

  Та, нека се върна на темата. До 7-ми клас аз бях пълен отличник по всички предмети. Най- ниската оценка, която някога бях получавал до този момент беше 4 и то беше огромна рядкост. Разбира се, това беше "благодарение" на семейството ми, което не ми даваше да ям, да излизам с приятели и даже да спя, докато не си научих уроците наизуст. Имаше супер много ментални сривове и сълзи, което честно да ви кажа, не мисля, че е нормално за едно дете до 13 годишна възраст. Нуждата на семейството ми да бъда пълен отличник ми се отразяваше супер зле ментално. Въпреки това, много други мои съученици също бяха отличници или поне петоркаджии. Някак си нямаше толкова много хора в класа ми, които да получаваха оценки по- ниски от 4 и ако имаше такива, то те бяха по- малко от 5 човека. В днешно време ми се струва сякаш това е напълно обратното- повече от половината клас се радва на 3-ки и 4-ки, докато има около 5 човека отличници в целия клас. Според мен много ясен фактор е това, че вече абсолютно всички деца имат смартфони и имат достъп до социални медии, като повечето от тях даже не трябва да имат профили там, след като минималната възраст е 13 години, но съм виждал 7-8 годишни в Инстаграм и ТикТок. Родителите със сигурност имат огромна вина, за това, че не следят децата им какво правят онлайн. Когато аз бях малък аз бях хронично онлайн, но въпреки това следвах правила, които семейството ми ми беше поставило- да не си показвам лицето, да не споделям лична информация за себе си на никого, даже да не използвам истинското си име. Но в днешно време тия деца качват абсолютно всичката си лична информация онлайн, само защото търсят внимание, което даже в 9 от 10 случаи не е позитивно. Всеки път, когато ми излезе видео на някое лапе, отварям коментарите и е някакъв Ад там. Абсолютен тормоз.

  Пак се отклоних от темата. Идеята ми е, че днешното поколение деца и тийнейджъри си пържат мозъците с тези социални медии, родителите им не им обръщат внимание и изобщо не им пука за училище. Преди няколко години имах едни приятели, които бяха на 16 години. Никога, ама никога не видях някой от тях да пише домашно или да учи, и едновременно с това ми се оплакваха, когато получаваха ниски оценки. Винаги изречението беше следното: "Оф ТЪПАТА госпожа ме изпита и ми писа 3!!!" "Тъпата" госпожа? А не си ли ти тъп, за дето не си седнал да учиш и за 15 минути. Тези учебници не са отваряни и веднъж вкъщи. Тетрадката от час е празна. Вече отдавна не съм приятел с тия хора, въпреки че те вече са възрастни.

  Не е нужно да имаш супер супер стриктни родители, за да изкарваш поне добри оценки. Доста от съучениците ми имаха родители, които не бяха страшни и стриктни, но до някаква степен държаха децата им да си пишат редовно домашните и да учат поне за 5. Междувременно аз бях типът ученик, които се късаше да реве, когато получи 5, защото не е получил 6. Това със сигурност дразнеше някои от съучениците ми, но какво да направя, че родителите ми бяха толкова стриктни, че според тях това да имаш 5 те прави пълен провал, а за под 5 да не говорим. Наскоро надникнах в учителския тефтер на майка ми и гледах какви оценки имат един от класовете ѝ и майко мила, имаше сигурно само 3-ма отличници. И само да кажа, че това не рефлектира начинът на преподаване на майка ми, защото знам със сигурност, че тя е много добра учителка и преподава изчерпателно. Да не говорим и колко се е променил материала. Неща, които аз съм учил в 3-ти клас сега се учат в 5-и клас. Правят все по- лесна и по- лесна програмата, ама учениците пак са безбожно тъпи и не могат даже това да научат. Честно казано съм за забраната на телефоните ПО ВРЕМЕ НА ЧАС. Не мисля, че е окей да се отнемат телефоните на учениците даже по време на междучасие, смисъл, представете си, че спешно трябва да се обадят на родителите си, защото нещо лошо се е случило- иди търси учителя да ти върне телефона. 

  Като цяло не само учениците затъпяват, но и родителите. Новата мода е галиш децата си с перце и да ги оставяш да правят каквото си искат- следователно правят пълни глупости- излизат с грешните хора, друсат се, пият и пушат, и най- вече не им пука за училище и оценки. Със сигурност не казвам, че училището е най- важното нещо в целия свят, но...оценките, които получаваш в училище ти градят бъдещето и тези деца просто нямат никакви амбиции, и не знаят какво искат да правят с живота си или си мислят, че всичко ще им бъде поднесено на сребърен поднос.

Имаш много точни наблюдения. И моята майка е учителка и тя е потресена от мързела, апатията и безхаберието на учениците. За съжаление след години няма да имаме лекари, инженери, архитекти, зъболекари и още куп специалисти, защото при това ниско ниво на учене и образование резултатът ще е плачевен. Не обвинявам всички учители, защото сред тях има и съвестни. Вина имат родителите, които възпитават мързеливи деца. Когато едно дете го мързи да учи как после ще иска да работи? И какви умения ще има?
Нещата са много сериозни.

Много точно казано. Наистина не ми се мисли новото поколение лекари и други специалисти колко големи специалисти ще са всъщност. Буквално всички вече "учат" изцяло с ЧатГПТ и не могат да мислят сами за себе си.