Нека започна с това, че аз съм 00 набор, така че съм бил на детска градина между 2003-2007 година. Няма да кажа точно в коя детска градина бях, но само ще кажа, че е във Варна и то в сравнително централна част на града.

  Поради някаква причина учителките обичаха да ни малтретират без реална причина, не че един учител БИ ИМАЛ причина да насилва 3-7 годишно дете, но разбирате какво имам предвид. Ще ви разкажа за няколко случки...

  Значи това беше още в първа или втора група, защото помня, че още бяхме на първия етаж. Имам два супер ясни спомена от тогава, където са ме били. Та, поради някаква причина учителките обичаха да ни бият по време на дрямка, ако не спяхме. Не знам защо не им минаваше през ума, че на някои деца просто не им се спи следобед, но тяхното решение беше да ни бият. Един път учителката каза нещо от рода на "Само да сте мръднали и ще ви опухам!!!" и аз, като дете с аутизъм, го приех доста буквално. Нали знаете, че като дишате, одеялото се мърда нагоре-надолу. Ами...да, аз буквално спрях да дишам, защото си мислих, че това се брои като мърдане. И познаете какво? До няколко секунди одеялото ми беше издърпано от мен и бях набит. Все още не мога да проумея защо. Втората случка беше пак в същата група- когато учителката излизаше от стаята ние ставахме да си говорим, защото буквално почти никой не спеше следобед. Аз поради някаква причина се бях изправил напълно, стоях прав на леглото си, когато учителката влезе обратно в стаята. Паникьосах се, защото знаех, че ще ме набие. Представете си колко ненормално е за едно 4 годишно дете да го е страх от учителките му в ДЕТСКАТА ГРАДИНА, защото знае, че ще бъде набито, защото е станало право по време на дрямка. И това и стана- набиха ме доста жестоко. 

  Интересен факт е, че ние имахме синини от това. Бях казал на майка ми още тогава, при което тя отиде в детската градина да говори с учителките и те казаха на майка ми, че съм я излъгал, и че всъщност синините ми били от това, че съм паднал, докато съм си играл.

  Друг начин, по който ни малтретираха, бяха заплахите, които получавахме по време на закуска и обяд. Съвсем нормално е едно дете да има по- особен вкус, когато става дума за храната, която яде. Дали ще е вкусът или текстурата, винаги има валидна причина да не искаш да изядеш нещо...но нашите учителки ни крещяха и ни заплашваха, че ако не ядем храната си ще я изсипят върху главите ни. Не си спомням да се е стигало до това, но само вербалната заплаха си беше достатъчна. Няма да забравя всеки път като имахме пилешка супа за обяд винаги имаше кожички, а аз и до ден днешен супер много мразя да има кожички в супата ми. Едно момче от групата ми обичаше кожички, затова когато бяхме на една маса с него, той предлагаше да му даваме кожичките на него, тези, които не ги ядат. Когато учителката ни видя да правим това ни се разкрещя "ЩЕ ЯДЕТЕ КОЖИЧКИТЕ, НЕ ГИ ДАВАЙТЕ НА САШО!!!"

  Имахме едно момче в групата, няма да му казвам името, но си личеше, че не се грижеха добре за него вкъщи. Той закъсняваше всеки ден и имаше супер блед вид и беше много слаб. Учителките, вместо да говорят с него и да го питат защо това се случва, те му се подиграваха. Постоянно правеха коментари за това, че закъснява, все едно той сам идва на детска градина, а не го водят родителите му и му се смяха за това, че е блед и слаб. 

  Друга случка, която искам да споделя е как за пръв път се замислих откъде наистина идват бебетата. Един път с приятелите ми си играехме навън и в градинката имаше стара чешмичка, която не се използваше. Аз бях легнал върху чешмата, не помня защо, нито помня за какво сме си говорили с приятелите ми, но учителката мина покрай нас и изкрещя "КАКВО СИ СЕ РАЗКРАЧИЛ, ВСЕ ЕДНО ЩЕ РАЖДАШ?! Я СЛИЗАЙ ОТ ТАМ!!!" Имайте предвид, че до този момент аз все още си мислих, че бебетата ги носят щъркелите. Когато учителката каза това аз бях ужасно объркан.

  Един път едно момче от групата ми имаше рожден ден и беше донесъл балони за надуване. Той не можеше да надуе своя, затова му предложих да му помогна, но той отказа. Попитах го втори път и той нещо ми се сопна как можел и сам. Тогава учителката ни видя и ме грабна за ръката, буквално ме издърпа все едно бях торба, а не човек. Започна да ми крещи как съм развалял рождения ден на момчето и ме наказа в ъгъла. Пропуснах цялото празненство, защото плаках в ъгъла. 

  Като цяло мога да напиша цял роман с всички простотии на учителките ми. Сигурен съм, че тези демони вече отдавна са се пенсионирали, а даже може и да са умрели, надявам се. Госпожо Хараламбиева и госпожо Петрова- пожелавам ви само най- огромните мъки и ужаси в този живот. 
  

  

че нищо не се е променило през последните 45-50 години в детските градини в БГ. Аз съм доста по-възрастен от вас, но и по мое време беше същото. Особено това със следобедното спане си беше драма и при нас. Мен веднъж ме наказаха 'в ъгъла', защото не казах стихотворение на един рожденик. Всяко дете трябваше да каже стихотворение или да изпее песничка, но не можеше да се повтарят. Докато дойде моят ред и всички песнички и стихотворения бяха вече казани и за мен не остана нищо. И въпреки че рожденикът ми беше приятел, и отиде да се помоли на учителката да не ме наказва, а да ме пусне да си играем, тя ме изпружи наказан на жегата в двора цял следобед. Но после нашите отидоха на другия ден и я 'вдигнаха във въздуха', образно казано. След това не са ме наказвали повече, но пък за наказание на учителките аз избягах един ден от градината с един приятел и те почти получиха инфаркт от страх и ужас, защото това бе наказуемо от закона в ония соц години. Бях много горд със себе си. Само да вметна, че моите учителки бяха рускини, а те са известни с жестокостта си.

Някак си го очаквам това за по- старото поколение, особено от рускините, както казахте и вие, но за моето поколение просто няма логика да е било също толкова зле, че и съм сигурен, че учителките ми бяха българки. Сега много ме съмнява да е така, при положение, че вече навсякъде има камери за наблюдение и може да се види ако някой учител бие децата, но навремето всеки правеше каквото си иска, точно защото няма как да се разбере. Радвам се поне, че при вашия случай сте си отмъстили на учителките така и че родителите ви са взели това насериозно, но в моя случай учителките просто супер мазно излъгаха моите родители и те се вързаха. Не знам кой нормален родител няма да вярва на малкото си дете, особено за нещо толкова сериозно...но както и да е...